Точно преди седмица гледах на живо първия мач в живота си. Левски - Ботев - 6:0. Никога не бях ходила на мач преди това, а мисля, вече беше крайно време.  Не съм левскарка, но идеята беше важна. Освен това Сашун, приятелят, който ме заведе, е див фен на Левски, така че... 
Закъснях, естествено. Напоследък често ми се случва. За да преодолея притеснението, веднага седнахме на бира с цаца. По-точно аз - на бира, Сашун - на студен чай. После плавно се придвижихме към Герена.
Никога не бях посещавала тази част от София. Хм, до стадиона има църква, което ми се стори доста интересно. А пред входа много баби продаваха слънчогледови и тиквени семки! :) Пред касите имаше огрооомна опашка от хора със сини тениски, пък и не само. Сашун взе билети за сектор В - даже и сега си пазя билетчето.
В последствие разбрах, че сме в сектора за семкари :))) Ок, няма лошо. В тази част хората наистина бяха наблегнали на запасяването с въпросния жизненонужен консуматив. Но пък ми хареса, че точно при нас имаше много семейства, татковци със синове... един вид, умерени хора, но обичащи отбора и спорта. Симпатично.
Сектор Б е само за истинските фенове. Пеят през цялото време, стоят прави, махат с шалчета. :) Там са т. нар. шаладжии. Дълго време бърках "шаладжия" с "шалкар".
Малко тъжно ми стана за агитката на Ботев. Бяха толкова малко, пък и такъв тежък мач за тях. Но въпреки това поддържаха отбора си до края. Браво и на тях.
Самият стадион ми се стори супер малък. Даже невероятно малък. Разстоянието от трибуните до него - също! Установих, че когато от публиката крещят на играчите, те чуват всичко! Зрителите почти изпълняват ролята на хора в древногръцките трагедии със своите поощрителни и сакрастични обръщения към играчите на терена. /"Ееее, аре беее", "А така, давай, давай", "Еее, нищо, другия път" или пък кикот, когато някой се спъне и тупне на земята/.
Играта мина доста добре. Първите три гола Левски вкара в началните петнайсет минути , което зададе един спокоен по-нататъшен ход на мача. Ето защо имах възможност да погледам залеза над стадиона /ух, много беше красиво!!!/, със Сашун си поговорихме за съвсем очаквани теми за обсъждане на мач като Ялтенската конференция, американското участие в Гърция след нея, икономиката на следосвобожденска България, как Сашун иска да ходи на мач след време /с мъжа си и децата им, например, хахха/, както и куп други простотии :))) От време на време някой вкарваше гол все във вратата на Ботев, та настъпваше някакво раздвижване. Даже един футболист на Левски, Христов май се казваше, направи хетрик /или може би хеТТрик/,  а пък той бил преди играч на Ботев... Каква ирония на съдбата само!
Към края футболистите на Левски се поотпуснаха и Сашун каза:
- Какво са се разиграли, като че ли водим с шест на нула?
:)))
Също много приятно ми стана, като в почивката пуснаха AC DC на стадиона!!! Още една червена точка.
Когато свърши играта, се приближихме до тунела, който води към съблекалните. Минахме през купчините от люспи от семки успешно :)) Хората ръкопляскаха, когато футболистите минаваха и ги наричаха по име. Беше много мило, аз също ръкоплясках, бях част от общата еуфория и удовлетворение. Приятно, в действителност.
Още по време на мача утанових, че съм супер гладна, въпреки че никаква физическа дейност не бях извършвала. Значи било вярно - на мач много се огладнявало.  Придвижихме се към Мимас, където изядох цял хамбургер с яйце. Но той не беше достатъчен, та ходихме и за по сладолед до Макдоналдс. Не, това не беше така. За по два два сладоледа :)))
Та, така премина първият ми мач. Казано честно, много ми беше забавно и интересно. По-нататък ще се убия от ходене по мачове със сигурност :)