Сядам да попиша, че народът се изпопритесни! Пишат хората “Пиши”, “Притеснявам се ,че не пишеш” и т.н. Истината е, че напоследък имам супер много домашни и никакво време да писане. Още – уви, тези дни ми се случиха доста кофти неща и не ми се щеше някак да ги описвам. Защо ли? Но както и да е, сега се поуталожиха работите и събрах сили да надраскам някой ред.

Свърших с отиването ми на шариатското парти на комшийката. Хмм, това е едно от най-невероятните преживявание в живота ми :)) Неповторимо просто. Чукам на вратата, нищо. От вътре се чува шум. Чукам втори път, вече малко по-силно. Почти съм готова да се прибера, но се отваря вратата. Пред очите ми се разкрива следната гледка:в тази стаичка са се събрали приблизително 20 арабки, от тавана висят балони и други украси, по стените са залепени някакви листа с написани неща на арабски – пожелания към годеницата :))) Веднага ме представят на незапознатите с моята особа и ме слагат да седна на един стол. В центъра на стаята е дансингът:от едно черно касетофонче гърмят някакви арабски песни, арабките танцуват по 2-3, защото няма място за повече. Някакви хора излизат, влизат други. Дойдоха и туркините от етажа, абе чок калъбълък, както биха казали те :)) Аз бях единствената представителка на нашата родина. Останали се досвениха да дойдат. Тюх! Ама ги разбирам, де. То и аз се чудех до последно пред зелената врата. (тук всички врати са зелени) А какви танци... О, нямам думи просто. Странно защо у нас сме стигнали до максимата, че кючек е максимално тресене на задните части на фона на ориенталски ритми... Пък и си вярваме. Ух, каква заблуда :))) Тук видях автентичен арабски кючек! Невероятно е как, но тези момичета можеха да танцуват с някакви домашни дрехи, анцузи и разчорлени кючек и то по невероятен начин. Да движат целите си тела, раменете и ръцете в такт. Ух, невероятно наистина. Всеки може да завърти задни част с кърпа за кючек или пък много нагримирана мацка със съмнителен бюст отностно материалите в него да направи едно-две движения :)) Но тези девойки направо ми скриха топката. А пък по едно време ме караха и мене да танцувам. :)))) Хаааахааааа. Как пък не. Да се излагам там, да седя като дърво в центъра след тези арабки с гъвкавите снаги. :)))) Аз просто седях и се наслаждавах на гледката. По едно време дойде една туркиня, с която учим заедно, поговорихме си за уменията ни в кючека. Тя сподели, че е в моето положение – т.е. Много жалко. Но пък стигнахме до извода, че имаме все пак генетични даденост и в бъдеще, кой знае, може и да се научим... Ама едва ли. :))

Всичко вървеше по мед и мАсло, когато изведнъж някакво бясно чукане на вратата прекрати това невероятно преживяване. Поне за кратко. Бам, бам – и кой е на вратата!- мушрифата! За тези, които не се сещат какво беше мушрифа, припомням – това е , хмм, надзирателка не е много точна дума. Буквално от арабски значи “ръководителка”. Та тази жена ни проверява вече дали сме в общежитието, като имаш някакви молби, оплаквания и прочие, се обръщаш към нея. Тя строго следи за реда по стаите :)) Не дава да се пуши, например :)) Тя не е една-единствена. Има една главна и две помощнички. А по празници ни “наглеждат” заместник-мушрифи.

Та точно тази вече беше една заместник-мушрифа. Много готина. На външен вид. По характер – не особено. :)) Няма пълно щастие! Та, чука тя на вратата бясно и нахлува... Почва да крещи на бесен йордански диалект, от който аз нищо не разбирам. То тя и на български да беше крещяла, пак нямаще да я разбера. Почват и моите арабки да викат. А така! И туркините се включват със смес от арабо-турско-английски. Мале... Аз само си седя на дървения стол и си играя с втория шоколадов бонбон, който са ми дали малко преди тази криза да изям :) Махат се едни ръце, долавям някакви закани как ще имало изгонени хора. Тц-тц. Мушрифата казва, че ще вземе касетофона. Леле... Обаче арабките не се дават! И касетофона да дават! Абе супер сладки са. В крайна сметка мушрифата се успокоява, касетофонът си остава в стаята. Няма да слушаме музика, но си оставяме в стаята.

Разбираме откъде мушрифата е разбрала за партито обаче! Някакви арабки, очевидно непоканени, се оплакали, че са се събудили от шума. Дрън-дрън. Арабите си лягат най-рано в един, ако ще на сутринта да са на лекции от 8! Женска злоба :)))

Някои момичета си тръгват, туркините също. Аз оставам единствената чужденка, ама не ми се прибира... И изведнъж почваме някакви разговори за предстоящата сватба. Супер интересни неща. Понеже са религиозни ще има две празненства:отделно за мъжете и за жените. А така. Ама ще е чак след две години, защото бъдещата булка трябвало да си доучи. А така! Аз им разправям за сватбата в България. Е, искат да знаят, културен обмен осъществяваме... Сега, прецених, че няма да им разказвам за благата ракия от едно време :)))) Мисля, че не би им харесала идеята :))) Аз им разправям как съм се стреснала, като мушрифата е нахълтала и как нищо не съм разбирала какво казва. Ама те ме успокояват:Ми то и ние не разбрахме :)) Ух, отдъхвам си, значи не е толкова трагично положението. :)) После си говорим за исляма, християнството, защо съм решила да уча арабски, харесва ли ми в Йордания. Абе центърът на интерес на вечерта се измества съвсем към мен. Даже малко неудобно ми става, егати. Ама на всички им е интересно, а пък аз се чувствам като на интервю :))) От дума на дума им споменавам, че съм учила руски. О, така ли? Ама той годеникът на комшийката учел в Русия? О, тъкмо искам да питам какво точно, но нямам време. Светкавично ми е дадена задача:да науча всички как е Обичам те на руски. Ъ-ъ-ъ, ок! Я люб-лю те-бя! Аз съм заела наставническа позиция ва стола, вдиганала съм двете си ръце, махам с тях и сричам с арабките. Я люб-лю тебя! Повтаряме го 5-6 пъти. Решавам, че сме престанали. Замълчаваме, но изведнъж всяка сама почва да го казва. АЗ само съм наострила уши и давам оценки:Да, да, точно така. Добре е, но може и по-добре. Чуйте, чуйте, тя го казва много добре. Абе емоции... После го записвам на телефона на най-важната дама на вечерта, за да може да си го упражнява :)) Ех, хем се забавлявах, хем спомогнах за любовта на младите.

Накрая си тръгвам. Това не става бързо, защото трябва да чуя колко съм мила и добра :))  Страхотна вечер.